И колко е тъпо, че възрастните са видимо нещастни. Без причина
Снимка: Guliver / iStock
На бордюра пред магазинчето, от което си купувам кафе след обяд, седяха две момиченца. Приказно красиви, видимо щастливи без причина. Това е най-великото усещане на света - да си щастлив без причина.
Едната от тези две малки феички беше по-голяма. Бяха ѝ паднали горните две предни зъбчета. Другата беше по-мъничка. Бяха събули кънките си и босите им крачета бяха стъпили на топлия асфалт. Красивите им личица бяха целите изцапани с шоколадов сладолед.
Гледаха към мен, усмихваха се, нещо си бърбореха, кикотеха се, свиваха раменца, както правят децата, когато се срамуват. И на шоколадовите им муцунки изгряха усмивки, а очичките им грееха. Явно съм изглеждала щастлива, загледана в тях. Замечтана за детството, ролковите кънки, обелените колена и следобеден сладолед. Останах така още миг, любувайки се на това щастие в най-чиста форма. Усмихнах им се още по-широко. Казах им, че техният сладолед е най-вкусният и продължих с моето следобедно кафе към офиса.
Снимка: Guliver / iStock
На бул. "България" рядко се виждат деца, седнали по тротоарите, а това е жалко. Ангелите ни помагат да се сетим колко е лесно да бъдем щастливи без причина. Колко малко са нещата в този живот, за които наистина си заслужава да си нещастен и тъжен. А защо възрастните така лесно се плъзват по тази плоскост – да са нещастни без причина. Това е толкова тъпо! Докато се качвах в асансьора към офиса ми се стори, че кафето ми има вкус на ванилов сладолед!
Рая Майер
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари